16.08.2024 г., 17:36 ч.

Жътва 

  Поезия » Строги форми
216 3 7

ЖЪТВА

 

Дъхтяща на озон, нощта

е скрила пътя след жътваря.

Преди да се простя с ръжта –

щурче в сърцето си затварям.

 

След миг, след два, дори след три

стеблата рухват покосени.

На изток изгревът гори,

жарта превзема мойте вени.

 

И танцът му е разкривен,

неравно стъпва и се клати.

Като вестители крилати

 

зрънцата тлеят дълго в мен.

А аз – прегърнала земята,

след тях потъвам в необята.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??