Страшна жега е навън,
въздухът трепти,
пот се лее от челата
и лица лъщят.
От сол дрехи побелели,
от слънце тела почернели.
Дигат бъкели жътвари,
за разхлада зажаднели.
С ръкав потта обират
от лицата уморени
и бързат труженици селски
зърно да прибират.
На чакъма наредени
жътвар до жътварка.
Ръкойки делят с паламарки
и ръцете си пазят.
Съскат сърпове в ръцете,
снопите се тръшкат.
Силни мъже ги редят
на кръстци и докурджуми.
Към слънцето жени поглеждат -
кога ли ще загасне
и жътварската песен
в поле да затихне.
© Вили Драганова Всички права запазени
но стихът ти ми допадна. Поздравления!