Когато се пробудят

                     чувствата

                     като диви реки,

                     излели потоци

                     скръб и гняв

                     в

                     сърцето на орел,

                     спомни си

                     за мен!

                     Аз още помня

                     протегнатата ръка,

                     подхвърлената просия,

                     жалкия клисав хляб,

                     замесен от теб

                     за моите приятели.

                     Аз още помня,

                     когато слизаше във сумрака

                     по пътищата на враговете,

                     когато влизаше в домовете,

                     за да загасиш всяка светлина!

                     Сега

                     премини оттатък

                     и не забравяй,

                     че босите ти нозе

                     сякаш казват:

                     "Далече стигнахме и пътят свърши."