tabasa (Милена Николова)
14 3
20.06.2009 г., 17:02 ч.

Кабаре 

  Поезия » Друга
603 1 2

Аз съм смъртта - кабаретна танцьорка,

разголила потни бедра.

С повехнали тръпнещи устни,

с изтощена от дим и от краски коса.

 

Аз танцувам за теб - тъй разголена.

Пий от моята похот, от моята лъст!

Нека слеем в прегръдка телата си

и да потънем в облъка гъст

 

от беззвучната музика и дъха на вино.

Нека мами те моята плът -

ние с тебе сме вече едно

и ще хукнем по стръмния път.

 

Нека чупят се чашите, нека звънтят -

погледни ме - аз съм смъртта!

Нека пият и плачат, нека крещят -

забрави ги - подай ми ръка!

 

17.07.1995 г.

© Милена Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??