15.10.2008 г., 10:24 ч.

кафе... на gerrda 

  Поезия » Друга
5.0 / 9
1634 0 9
 

хубава си Герда

толкова хубава

като навиваш ръкавите на утрото

да не влизат в нощната тъга

и сипваш кафето

в малки порцеланови чашки

с сини рози

кога цъфтяха розите Герда

помниш ли

оня зимен прозорец

така и не спря воя на сълзите

и тишината се сля с устните ти

не спирай гласа малка моя

да разпъва страните на деня

силно

силно

събуди времето

развържи възлите на думите

с малко ф нарисувай усмивка

спасеното в снега сърце

все някога ще затупти

и ще легнат сънищата в краката ти

да пеят слънце

хайде Герда

кафето е готово

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Косите ти ухаеха на сняг сред смугла ноемврийска вечер, на бухващия търпеливо хляб, на житено мълчан...
  • Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...

Още произведения »