26.11.2007 г., 15:29 ч.

Кажи ми 

  Поезия » Друга
1835 0 25
Ръждива тишина рисува вятъра.
От думите ми нищо не разбра.
От толкова любов избухна кратера
на заскрежената ми женска празнота.
Крещях срещу възхода на дърветата.
Защо на тласъци израстват и боли?
Защо, когато просто исках да си идеш,
при мен остана със припламнали очи?
Защо ми повеляваше мълчание
и душеше припряно радостта?
И щом не можеше да ме обичаш, с подаяние
реши да храниш мойта крехка самота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Предложения
: ??:??