Кажи ми кой си! Май че те познавах. Но бях забравена от твоите очи. Крещях преди, но винаги прощавах, незрящи истини и парещи лъжи. И всеки път те исках - за последно, а ти си тръгваше преди да зазори, все те търсех някак си безследно, душевно плачеща, но без сълзи. Сега върви си, вече ти е късно, не ми оставяй в тъмното следи, от сърцето ми отдавна се откъсна. Не се обръщай - мен не ме боли...
"И всеки път те исках - за последно,
а ти си тръгваше преди да зазори,"
Навярно сън е бил, и си е тръгнал,
а после пак ще дойде с тихи стъпки.
Така е по-добре, не трябва да боли,
изтрива слънцето следите по очите.
За теб Елишке!
Темата за раздялата е постоянен спътник на стиховете ни и ние си я подхвърляме,като топка.Но попаднала в твоите ръце,ти винаги и оставяш траен,индивидуален отпечатък.Така и сега.Сътворила си поредното бижу,Ели!Поклон пред таланта ти!
И да не искаме, в сърцето ни
винаги ще остават следи, но...
по-добре да срежем от раз,
отколкото малко по малко да късаме със зъби-
така по-малко ще ни боли!
БРАВО, Ели!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.