Кайначето на Бога

22.08.2023 г., 9:18 ч.

Поезия

182 2 2

КАЙНАЧЕТО НА БОГА

... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,

край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,

под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –

видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ,

над мен – в дълбокият Безмер, нанейде облаци летяха,

нима ми свърши пътят чер? – попитах го с надежда плаха,

тъй кратка радостта ми бе! – венец на мъката ми земна,

невям под синьото небе – скиталец, най-подир ще дремна? –

но Господ тихо се смълча и покрай мен в тревите седна,

прекръсти моята бохча – и мен! – с вечерята ми бедна,

нали съм пътник – сам и слаб, заспах от светла изнемога –

една коричка черен хляб наквасих в извора на Бога.

22 август 2018 г.

гр. София, 15, 00 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.