КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ,
над мен – в дълбокият Безмер, нанейде облаци летяха,
нима ми свърши пътят чер? – попитах го с надежда плаха,
тъй кратка радостта ми бе! – венец на мъката ми земна,
невям под синьото небе – скиталец, най-подир ще дремна? –
но Господ тихо се смълча и покрай мен в тревите седна,
прекръсти моята бохча – и мен! – с вечерята ми бедна,
нали съм пътник – сам и слаб, заспах от светла изнемога – ...