12.12.2015 г., 14:15 ч.

Как 

  Поезия » Друга
556 1 9

Как да ти кажа, не мога така,

да живея за предния ден,

от сълзи да не мога да спя.

Как да ти кажа – да те обичам е трудно,

но не мога да спра.                 

Влюбвам се пак в тази минута,

в изминалия час,

и от години се лутам

в тези вълни без компас.

Как да ти кажа, мога да бъда сама,

и ще го направя,

само за да разбера,

дали щастлив ще си – с подходящата жена,

или като мен ще станеш –валеж от самота.

Е има и трети вариант,

колко наивно звучи,

той включва – бели рози, теб и споделени мечти.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сякаш самата болка ги ражда тези произведения, не мога и аз да си го обясня.Благодаря!
  • Винаги съм се питал, защо красивите произведения са тъжни. Имам някаква теория по въпроса... Важното е, че стихът е грабващ.
  • Хубаво е!
  • Не знам, мисля,че точно в момента разбрах,че надеждата умира последна, но ВСЕ пак умира...
  • Третият вариант винаги го има Не губи надежда
  • Благодаря Ви! О, на мен така ми се иска, точно в този момент
  • Колко хубаво....докосна ме дълбоко! Да можеше по-често да се случва наивният вариант...

    Поздрав!
  • Да, дяволски си прав - да не кажем направо никога...
  • Хубаво е! Е, жалко, че третия вариант почти никога не се случва ...
Предложения
: ??:??