Как да продължа без теб?
Без теб Душа... така красива.
Обгърната от черен креп,
обрасла в люта си коприва.
Изгаряш в огнения ад
и молиш, шанс един да има
отново да докоснеш с плам
очите. Мразиш да е зима!
Не искаш ледено сърце.
Не искаш в болката скована
да заживееш, без напред
да виждаш топлещият пламък.
Отчаяна съм... но в нощта
безсилна съм да те завърна.
Как искам да го изкрещя
"Обичам те, душа безсмъртна!"
Знам ти ме чуваш, но сега
шега си направи си съдбата.
Да бъдеш другаде избра.
А аз да съм... сълза пролята !
© Таня Мезева Всички права запазени