12.02.2009 г., 23:58 ч.
Как да си взема на ръце Сянката?
Цял ден беше със мен
и търпеливо ме следва...
В мечта безнадеждна и кратка.
Тази обречена краткост принуди ме-
да и разкажа всичко... за някога.
Животът на сянката свърши със залеза...
за да възкръсне под нашата улична лампа.
Да види звездите - за малко...
и няколко думи - съвсем недостатъчни...
... нататък е тъмно, а трябва да тръгвам и...
... дано след малко да я има... Луната...
© Георги Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ето,че трябва светлина!Луна и конфети (не кюфтета) от звезден поток!
Сърдечни поздрави за хубавия стих!!!
-
Прекрасен стих!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
хм...Колев...ше си думаме на 4-ри очи ..
Разкошен стих))))))
Липсваш ми! -
Разби ме...
-
прегърни я
-
Думите никога не са достатъчни...
-
"... нататък е тъмно, а трябва да тръгвам и..."
Преход на светлини и сенки!А нататък... никой не знае - може и да е светло... -
Колев, драго ми е!!!
-
Страхотен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
t.