24.11.2009 г., 9:55 ч.

Как е, моето момиче? 

  Поезия » Друга
870 0 14
Колко малко е нужно  
да изтръскаш тъгата.  
Да заровиш мислите,  
родени в самотата.  
     
Да повярваш, че има надежда
и в най-безнадеждния миг...
с едно телефонно обаждане,
само няколко думички...  
  раждане... с вик.  

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??