10.07.2008 г., 11:09 ч.

Как ли 

  Поезия
639 0 11
Отворил очи, незатворил сърце -
как ли можех без теб да живея?
Почувствал лъжи, непочувствал ръце -
как ли можех без теб да се смея?
Че животът е труден - мрак го гори -
без спътник - как да успеем?
Как да ни бъде, кой ли ще бди
над главите ни, кой ще ни грее?
Видях във живота и светли страни.
Без тебе ли?... Как да ги видя?
(Днес ми приличат на злостни стрели,
които към мене прииждат.)
Стоплен от лед, нестоплен от зов -
как ли можех с тъга да се справя?
Получил сълзи, неполучил любов -

как ли можех да спра?... Да забравя?

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Получил сълзи, неполучил любов -

    как ли можех да спра?... Да забравя?
    Болката от любовта не спира ,просто спира да ти пука ,че те боли
  • С времето всичко се забравя...,а може би не...може би болката само се притъпява и се прибира подсъзнателно в най-скритото кътче на душата...Догатки...Никога не можеш да си сигурен,че познаваш някой напълно,както не можеш да си напълно сигурен,че познаваш себе си!
  • Много хубаво!
  • Хубаво!Много хубаво!
  • да...времето...
    много хубаво пишеш, Валери.
  • Както си успявал до сега...Слънцето,което всеки ден ни грее...А на последния въпрос не мога да отговоря аз
  • Стоплен от лед, нестоплен от зов -
    как ли можех с тъга да се справя?
    Получил сълзи, неполучил любов -
    как ли можех да спра?...Да забравя?

    Доктор Време...
    Поздрав!
  • Прекрасно!!! Хареса ми противопоставянето!
  • Страхотно!!!
    Поздравления!!!
  • Аплодисменти, Валери!!!
  • Хареса ми много! Успех
Предложения
: ??:??