24.08.2008 г., 23:29 ч.

Как можа... 

  Поезия » Друга
1127 0 30
Откакто си замина се подстригах.
А плитката положих я до теб.
Ако случайно някога се върнеш,
да ме познаеш по сивият ми цвят.
................
Как можа така да си отидеш,
без да ме предупредиш дори.
Без да знам дали и как ще могат
децата наши да растат сами.

Как можа така да ме оставиш
в средата на житейския ни път,
но май е истина това, което казват,
,,на вола, че рогата не тежат''.

Как можа да тръгнеш тъй внезапно,
без да ме подготвиш за това.
Как можа без мене да отидеш
там, при изгрева и при нощта!
................
И все пак, ако някога се върнеш,
не ме събуждай, ако кротко спя.
Опитай се с ръце да ме прегърнеш...
по изгрев всички грешки ще простя!

Как можа да мине толкоз време,
а болката по тебе не умря...
                                                ..................

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??