4.02.2014 г., 9:42 ч.

Как паднах от една камбанария 

  Поезия » Философска
519 0 6
Едно пътуване ме бе отвело
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил.
Бръшлян мазилката му бе обвил,
а вътре - празно. Подът, до основи
бе в птичи тор от гълъби и сови.
По свода, някога с светци изписан,
следи от развалени стенописи.
Икони, пейки – всичко бе обрано.
Следи от изпочупено пиано. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Предложения
: ??:??