4.02.2014 г., 9:42 ч.
Как паднах от една камбанария
Едно пътуване ме бе отвело
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил.
Бръшлян мазилката му бе обвил,
а вътре - празно. Подът, до основи
бе в птичи тор от гълъби и сови.
По свода, някога с светци изписан,
следи от развалени стенописи.
Икони, пейки – всичко бе обрано.
Следи от изпочупено пиано.
И стълбище извито, по което,
се престраших
и се изкàчих до кубето.
А там въже, висящо от тавана,
но ни следа, ни помен от камбана –
отдавна цигани са я прибрали
и нейде за месѝнг са я продали.
Прозорчета с кепенчета разбити,
и мръсни паяжини по стените.
Пристъпих да се връщам, в полумрака,
и изведнъж се хлъзнах с двата крака.
Бе стълбището стръмно, много тясно,
и без дори едно стъпало свястно.
Възкликнах само едно кратко „Ах!“,
и като в стръмна пропаст полетях.
Търкалях се, търкалях се и туп -
на плочите се тръснах като труп.
И тъй останах, проснат на земята,
със болки във гърба и в колената.
Не зная случай – от камбанария
човек да падне, без да се пребие.
Помислих: „Стана май беля голяма!“
Но се изправих - нищичко ми няма!
Когато има още да живее,
от Черни връх, от Мусала, от Вихрен
човек да падне - пак ще оцелее.
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил.
Бръшлян мазилката му бе обвил,
а вътре - празно. Подът, до основи
бе в птичи тор от гълъби и сови.
По свода, някога с светци изписан,
следи от развалени стенописи.
Икони, пейки – всичко бе обрано.
Следи от изпочупено пиано.
И стълбище извито, по което,
се престраших
и се изкàчих до кубето.
А там въже, висящо от тавана,
но ни следа, ни помен от камбана –
отдавна цигани са я прибрали
и нейде за месѝнг са я продали.
Прозорчета с кепенчета разбити,
и мръсни паяжини по стените.
Пристъпих да се връщам, в полумрака,
и изведнъж се хлъзнах с двата крака.
Бе стълбището стръмно, много тясно,
и без дори едно стъпало свястно.
Възкликнах само едно кратко „Ах!“,
и като в стръмна пропаст полетях.
Търкалях се, търкалях се и туп -
на плочите се тръснах като труп.
И тъй останах, проснат на земята,
със болки във гърба и в колената.
Не зная случай – от камбанария
човек да падне, без да се пребие.
Помислих: „Стана май беля голяма!“
Но се изправих - нищичко ми няма!
Когато има още да живее,
от Черни връх, от Мусала, от Вихрен
човек да падне - пак ще оцелее.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви, които прочетохте, и които коментирахте.
То е писано с усмивка, повече е за хумор, но заради извода в последните редове го пуснах във "Философска".
Симеон, за мизерията в българските храмове си прав, но тя е следствие от друг, по-страшен проблем - демографския. Описал съм състоянието на църквата, но защо не съм споменал училището, читалището, кметството? Тези неща ги няма в стихотворението, защото и в селото ги нямаше. В селото от 45 години дете не се е раждало и няма да се роди; хората в него само са умирали. Угаснало беше и огнището на културата - читалището. И кметство, държавност нямаше. На 5-6 човека не се полага.
В този смисъл стихотворението е една елегия. Но оптимистична елегия - оптимизмът идва от последните редове: че, ако е рекъл Бог, ако ни е писано да живеем, и по-големи беди ще преодолеем и ще оцелеем.
Казвам тези неща,за да не би някой да каже, че в стихотворението "текст няма". -
Родна "мила" действителност!Но дето се казва"Ако ти е писано да умреш от едно,няма да умреш от друго"Има да теглим още много,Ангаре...Поздравления!
-
Харесаааах!!!
Имам чувството, че и от Марс да паднеш, пак ще оцелееш... с този твой дух 
Поздравления!!! -
Така е, да му се не види!
Хубава история! -
В храма, все пак, Той те е пазил!Аплодисменти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от Черни връх, от Мусала, от Вихрен
човек да падне - пак ще оцелее.
хубаво. благодаря!