Прегърнах времето със вик
и дните си със кръст белязах.
От туй не станах аз велик,
но чист в поезията влязох.
И светли думи аз редя
на белия ми лист в средата.
И дом от чувства аз градя,
и тихо къпя се в тревата.
Със рима ходя под ръка
и с нея стихчето повеждам.
В хорото- стихче без крака-
различни стъпките подреждам.
Вграден е ритъмът във тях
и музика речта издава.
И дълги вечери не спях,
че стих с душата се създава.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Желая Ви здраве и хубав ден!!