7.11.2022 г., 8:46 ч.  

Как странна си, Любов 

  Поезия » Друга
381 4 8

                                                         https://www.youtube.com/watch?v=JGV4xpQ9WbY

                                                         Добавь огня исп. Игорь Двуреченский

 

 

Един прекрасен ден, някакви си хора,

поспрели се край трън, просто за отмора,

приказвали си нещо и хапвали си сливи,

и хвърляли костилките със жестове красиви.

Щом зимата прибрала снежната покривка

до този трън израснала една красива сливка,

но духнал страшен вятър, в прегръдка той я скрил

и силно май я боцнал, но пък я спасил.

И вместо да заплаче, че станала жена,

с усмивки и със цвят отрупала дървото -

родила трънкосливки, може би защото

той - обикнал я, обикнала го тя.

 

Един наперен разказ срещнал тъжна рима

и мъка го налегнала една необяснима,

и чудил се, и  маел се той какво да прави,

и може ли, и може ли така да я остави.

Попитал я за името, погледнал я в очите

и нали е разказ - сравнил ги със звездите,

той така изтънчен бил и с много фино чувство,

но хлътнал много яко в любовното изкуство.

И от сърце обсипал я със думи и цветя,

тя пък възхитена, прегърнала доброто

и стихче му родила, може би защото

той - обикнал я, обикнала го тя.

 

На някаква сергия от гола ламарина

фъстъчки се припичали, поне една дузина.

Един бадем изпечен, харесал си едната

и лягайки до нея, погалил й косата.

После я прегърнал, не се помайвал хич,

симпатяга сладък, бил много готин пич -

тя му се усмихнала и станал смел той, пък,

но галейки я хард ... разбрал, че е фъстък ...

уф, ужас ...

К'ви глупости говоря, вземи ме вразуми!

Как искам аз да правя такова и каквото,

което ти харесваш, може би защото

аз - обичам те, обичай ме и ти.

 

© toti Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??