Идея и заглавие от :
http://otkrovenia.com/main.php? action=show&id=310964
Благодаря!
Как тихо стъпва Есента.
Печална е като вдовица.
Ни звук, ни стон от песента
на закъсняла нейде птица.
Как дрезгав вятърът бучи
и листи до възбог се гонят.
Примигва слънцето с очи.
Слана попарва тихо склона.
Как равно стеле се мъгла
и като грях душите близва.
През посивелите стъкла
дъхът на лято се изнизва.
Внезапно ставаме добри
и се настройваме лирично.
В червено есента гори
и ни прегръща носталгично.
© Нина Чилиянска Всички права запазени