И нищо не е както ни изглежда.
Усмихва се луната от печал.
Отчаяно се взирам за надежда
под тъмно слънце в мрака млечнобял.
А любовта е бременна с омраза.
От сладост битието ни горчи.
Мълчанието толкова ми казва,
че слушам вече с двете си очи.
Дъждът е пресушен до изнемога,
а музиката все гърми без звук.
И радостна съм в своята тревога,
че съм до теб...но всъщност съм със друг.