Има някъде никнали някакси

непокътнати цъфнали кактуси.

Има спомени някакви някъде

незабравени никъде, някакси.

Има време и има следи,

след години, след сто те цъфтят.

Само мама, само, тя ги реди

и си търси работни снахи.

След година, след сто и след век,

да ми найде работна жена.

Да е хепи, кат' въздуха лека,

да ми стори десет деца!

Има някакси, някъде, някога

стара къща, кактус, земя.

И понякога, някъде, някакси

я прегръщам, целувам, боля!