Каквато ме виждаш
Клоня към безкрая в очите на мравка,
прашинка изглеждам във взор на орел.
Но в твойте зеници каква съм, не зная,
измъчваш ме ловко до краен предел.
Понякога ставам в очите ти слънце
и цяла се къпя в лъчиста любов,
но яркият блясък навярно ме лъже,
че пийна ли винце, слънцата са бол.
А друг път сърдито момиче ме гледа
и дръзко размахва разрошен бретон.
Във твойте зеници е смръщила вежди,
прилича досущ на могъщия Тор.
Понякога виждам дъждовната сянка
от вече преминал далечен порой.
До бяло в гледците дори да е ясно,
в ума ми се лутат въпроси безброй.
Но щом се прелее най-бялото в мене,
в очите ти ставам до нежност добра.
Тогава потъвам във тази Вселена.
Каква ти ме виждаш накрая разбрах.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени