Какво е да живееш без любов,
посърнал лъч във пълна къща,
сърце замряло, сякаш във покров,
и само спомен, в който да се връщаш.
Какво е да живееш във лъжа,
а той да иска, все да те прегръща,
очи затваряш, бягаш от деня,
при другия, в съня си, се завръщаш.
Какво е да живееш примирен,
в мечтите светли, бавно да умираш,
със тяло тук, в духът си, раздвоен,
лицето си, с усмивка да гримираш.
Какво е, в някой миг да изкрещиш,
че уж те има, всъщност все те няма,
събираш сили, сам да излетиш,
да бъдеш себе си, каква голяма драма.
Какво е, да живееш във любов,
това е вечен полет на душата,
да бъдеш вечност, смисъл, топъл зов,
чрез него, да пребориш самотата.
© Неземна Всички права запазени