Какво е днес да бъдеш мъж;
да мериш кръвното на Времето,
да бягаш в цъфналата ръж
с мечтите си - големите...
Да виждаш в женските очи
все още ненаписани романи,
денят, макар да ти горчи,
миг сладък да ти хване....
Да грееш вечерите си
със чаша чудно, старо вино,
на себе си да си кумир
в житейското си кино...
И ако рано в утринта
усетиш нежна, топла ласка...
събудиш се, до теб е Тя –
не си живял напразно...
© Михаил Цветански Всички права запазени
викни Спаска да стане,
менци да и напиеш,
китка да и закичиш.