Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
движения – ограничени, мозък – доста равен.
Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
Сам,дори и между другите седиш. Лежиш.
Миналото помниш, а забравяш, че си ял...
Преселени в безкрая са акраните. Тъжиш.
Малко се говори с теб... Дори не ти е жал!
Ала има старост (зарад' многото години),
но със поглед – повече от адекватен,
с бистър ум, ръце, крака – все още силни,
събеседник на различни теми. И приятен! ...