Какво е тогава?
С мисли го напръсках,
като змия изсъсках,
изпод камъка се изплъзнах
и... подивях...
като обезумяла търчах.
В лияни се оплитах,
спъвах се и падах,
но... не се спрях.
Мисля си – успях!
Но умирах от страх.
Не обичах и се боях.
Усетих сила, полетях,
но в нея изведнъж видях
образът на моят „грях“,
но нали го приспах?
Трябваше да реша
бързо и да не сгреша,
съдът иска да изгоря...
или да се преобразя.
Защо такава цена?
Кое надделява?
Любов или омраза?
Бях разпитвана
и измъчвана.
Така прилична
и лаконична.
„Омраза — няма.
Любов — няма.
Какво е тогава?
Насила не става!“
Защитата ми продължава.
„Имате погрешна представа.
Безразличие с омраза ли се бърка?“
Съдът от отговора се обърка,
и — Реши!
„Да бъде жива, но никога да не лети!
За мен не беше най-доброто,
но се отървах от злото.
© Мариана Лазарова Всички права запазени