На всички искам да разкажа
какво мечтая, как и колко.
Събирам думи по паважа,
усмивки и цветя от болка.
Ще разберете, вярвам, вие,
сърцето ми: самотен изстрел,
вълк – единак, протяжно виещ,
прозрачно, стъклено мънисто
от броеницата безкрайна,
животът дето я премята.
Мечтите ми са светла тайна.
Със тях ще тръгна по земята
да ги раздам на много хора,
познали болка и обида.
Мечтите с тях ще си говорят...
А аз спокойна ще си ида ...
© Нина Чилиянска Всички права запазени