* ха-ха, това стихотворение наистина съм го писал в нетрезво състояние, но сега го слагам на трезва глава, защото държа на него :)

Пиян съм. Точно тази вечер
реших отново да пропиша.
Да вървя по старата пътечка
на любовно плетостишие.
Какво пък толкоз ми се случи?
Аз видях едно момиче.
Но смелост не получих
и я подминах (както всички).
На туй какво му е различното
от всекидневния живот?
Вече толкоз е типично -
да мълчиме. От добро -
да не изпаднем в положение,
от което трудно да излезем.
И аз я подминах я, понеже
не исках да се глезя -
нито пък да се преструвам,
че тя за мен не значи нищо.
Любовта... не се купува
(и няма да се пазаря излишно).
Но именно, че нямам сили
ме накара да пропиша!
Музата се беше скрила
от моето безцветно листче.
Но ето я до мен отново!
Какво пък толкоз ми се случи?
Та аз видях едно момиче!
Но в гърдите ми заседна бучка,
защото още го обичам...