Здравей, сварено яйце. Преди да те хапна
за закуска, искам да ти разкажа
за моят любим.
Не, не е тайна, истина е
и то желязна.
С него се виждаме, говорим си,
влизаме в ръкава на реката,
там правим някакви съвършени неща,
понякога любовта ни се изпарява
като камфор,
но пак идва, силна
като китова акула.
С този човек се храним заедно,
възраждаме първичността,
замерваме се с предмети,
съвсем леки предмети,
обсъждаме геологическия слой,
слагаме си звънчета
на ушите, танцуваме,
пътуваме до Амаранте,
правим си снимки с евтино фотоапаратче.
Ех, яйце, какво разбираш ти от любов
и от речни ръкави.
© Светла Всички права запазени
Невероятна си, чак усетих миризмата на камфор!