Какво си ми донесла, дъще?
От шепите ти блика светлината.
Дали не си успяла да разгърнеш
онази пъстра страница
от приказката за съдбата?
Защо очите ти така изгарят
и сякаш нещо важно ми нашепват?
Смехът ти водопаден се разтваря
в един издишан пеперуден трепет.
Постой така - приличаш на мадона.
Нощта огряваш с тиха благост.
Хор ангелски в сърцето ми запява,
Вселената немее с мен от радост.
Луната нежно ме прегръща,
звезди в зениците ти приютила.
И тя е майка. Всичко с мен разбира!
Дете, заченато със обич,
под сърце си скрила!
01.2011
© Лъки Всички права запазени