LiaNik (И.К.)
259 4451
28.05.2020 г., 12:45 ч.

Какво си загубил... 

  Поезия » Друга
814 7 7

Седнахме двама с приятел добър,

в парка под стария бор.

Той говори, говори, за различни неволи,

а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.

„Оплакваш се, приятелю, от своя  живот!?

Че си жив, и си здрав, цял, и с ума си!

А нима си забравил, че роден си човек?

А човекът способен е без крила да лети,

 и без лодка в океани да броди,

 да върви по човешки души,

да руши, и отново съгражда?

Не унивай и не мълчи!

Всеки има своето блато,

свое дъно, и всеки боли,

щом ударят му с камък душата.

Припомни си за земния рай,

за живота ти, който живееш.

Няма глад, няма болка безкрай,

няма вечно, тук на земята.

Има толкова много мечти,

колкото са тъгите в сърцето,

и с дъждовни да плачат сълзи,

облаците, пак се възраждат, в небето.

Зная, днес те боли, но спомни си,

за глада, като страшна проказа,

за онези, на които са слепи очите,

а в сърцата – отворена рана...

Ти спомни си за майките - всичките,

почернели без време в душите,

 и загубили децата си - едничките,

 в земята с черна пръст повити.

Ти спомни си за поглед бездънен,

 болка режеща, но без сълзи.

Ей, такива са всички очички,

на дечицата с ограбени за живота мечти.

Ти какво си загубил, кажи ми?

Един комат хляб и мъничко време?!

А нима не е всичко на заем,

и смъртта пак не ще ни го вземе?! „

Смръщен поглед. Въпрос, като режещ откос:

„ Ти сега, за какво ми говориш? „

Обвинителен акт. И разстрел без куршум.

Разделихме се само, с по едно „Хубав ден!“.

Приятелят мой, тръгна си неразбрал,

колко всъщност е ценно човешкото,

което в живота си той, до сега бе събрал.

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Елка!
  • "А нима не е всичко назаем..." Ех, Лиа, много истинско! Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Кате! За мен е чест,че надникна тук и, разбра посланието ми.
  • Мисля си че това е болестта на днешното ни време- всеки да се оплаква, че е беден и нещастен. А реално не оценя, това което има. Наистина такива хора не разбират живота. Хареса ми, Лиа!
  • Благодаря, на всички, които намериха нещо за себе си в тези редове!
  • "На чужд гръб и сто тояги са малко."
    Трудно преодоляваме егото си.За да разберем другите, е хубаво да се поставим на тяхно място.
    Не всеки го може.
    Поздравления, Лиа!
  • Важното е в битовизмите да не изгубиш себе си и взрян в "своето" да имаш очи и душа за болките на ближния. Колко е ценна тази невидима душа, разбираш едва, когато погледнеш в очите на сираче, едва кретаща старица, почернена майка и ти се доплаче - затова, че от меркантилност, дребнавост, злоба, малодушност, пропиляваш живота си. А той е само един и прекрасен.
Предложения
: ??:??