Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог...
* * *
За да поискаш трябва да си дал
без корист, просто от душата,
това, което вчера си създал
със лихви връща ти съдбата.
За да помолиш трябва ти сърце,
то вместо теб да проговори
и две преплетени напред ръце,
които пращат любовта Нагоре!
© Елена Костадинова Всички права запазени