12.11.2011 г., 15:36 ч.

Какво всъщност търсим? 

  Поезия » Друга
952 0 7

Вървиме през този живот
винаги търсейки нещо.
Дали под небесния свод,
зиме и в лято горещо.

Търсим има ли смисъл
да живеем тук и сега.
Или някой е просто орисал
хората с тъпа шега.

Всеки е зъл и жесток,
пълен със ревност омразна.
Егоизмът - най-грозен порок
вилнее кат чума заразна.

Твърде малко изключения
от този грозен стереотип.
Губят се в мрак и в забвение
на този ужасяващ грип.

Но макар и рядко се случва
някакво чудо неземно -
някой човек се опълчва
на своето его мизерно.

И тръгва по правилен път,
с доброто достигнал симбиоза.
А егоистите гледат да спрат,
за да вземат дневната доза.

Да заситят моментен копнеж,
да изпитат някаква радост,
но това е мизерен цъфтеж,
просто илюзия за сладост.

Но все още има такива
избегнали този застой.
Хора с душа тъй красива,
с доброто във вечен покой.

Хора, които заслужават
да ги търсиш докато си жив,
защото с добро пресъздават
нашия свят в по-красив.

© Мартин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??