Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23.04.2021 г., 21:33 ч.

Каквото залюляло – долюляло 2 

  Поезия » Философска
277 3 7

 И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.   
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?

 

Перата ми окапаха, изгниха,
в блата зелени – завист и омраза.
Сто пъти ги закърпих – мила, тиха,
Ти с болка обичта Си ми доказа.

 

Навярно, Боже толерираш бесни,
навярно има в мене част от Твоя,
син непокорен. Не познаващ лесно.
На глътка обич, но съм все пред строя.

 

Сега ще гракнат : Ало, ти коя си?
Козата да сравняваш с великана!
Отдавна знаем, че не си с ума си.
Бо̀жа си рожба? Е, това остана!

 

Фалшивите ви думи ме убиват,
но всеки ден в стиха ми свети, в бяло
Такава орис, Татко ми отива...
Каквото залюляло – долюляло...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??