23.07.2008 г., 0:11 ч.

Кал 

  Поезия » Пейзажна
868 0 26
Заоблени върхове - покрити с горска козина,
тъмен полумрак над пустите скали,
и сухи мрачни стъкове, не растения,
зелената пътека се запали и стопи.
А самотният дънер - плачеше, отвътре беше кух,
пропит в ръждива сянка и тъмно-черен вал,
бледнееше реката, а в нея синкав дух,
с ръце кафяви от лепкавата кал.
И небето бе облечено - в син карибски цвят,
дъждът дойде неканен - прогони тишината,
а въздухът миришеше на билков аромат -
и очите му блестяха дори в тъмнината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??