Калчището на плясъка

Таша (Таша)
14 15

23.03.2010 г., 14:06 ч.

Поезия » Друга

581 0 2

Когато се опитваш да излезеш от калчището

и усмивки търсиш, като лешояд.

Жадно чакаш одобрението на пълчището

и копаеш кал от собствения трап.

Слухът ти чува думите

и множеството от смеещите се лица,

а ехото повтаря ударите

на плешивите ти лешоядени крила.

Не искаш да повярваш в лъжовните си сънища,

не даващи ти през нощта да спиш.

И търсиш, търсиш да намериш трупове,

макар да знаеш, че душата си си дал, за да ги спасиш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Таша (Таша)

2010-08-11T09:23:20+03:00

Много благодаря за съветите и забележките 'ralica'. За мен те наистина са важни - така ще мога да подобря сабствения си изказ и структурирането на обърканите ми изречения. Благодаря и за това, че си прочела моите писаници за да изкажеш честното си мнение. Ще се радвам след време да успея да напиша нещо, което да ти хареса.
ralica (Мария Димитрова)

2010-08-07T19:30:03+03:00

"Калчището" и "пълчището" са изключително непоетични, немелодични думи. Предполагам, че едната се е появила заради римата. Повторението на възвратното местоимение и частица също е неуместно - натоварва стиха, а той и така е утежнен от многото предлози.