Калиакра
В старо време във страната вилнял нашественик жесток.
И в градовете, и в селата, народът ни бил просто в шок.
Пленил врага девойки горди, във пещера покрай морето -
красиви, мили и чаровни, да ти се скъса чак сърцето.
Очаквала ги участ тежка, в играчка те да се превърнат.
Ала животът въртележка, в мига последен се обърнал.
Косите сплели във едно четиресет девойки нежни,
срещу надвисналото зло - тревожни, тъжни, безнадеждни...
През процеп тесен, в бездна страшна, те полетели като птица.
В уплахата си тъй безстрашни, начело с смелата девица.
Отчаян, вятърът утихнал и даже слънцето се спряло.
Водите гневно се разплискали, видели всичко в огледало.
И потъмнял просторът светъл. Изтръпнал гордият тиранин.
А всичките видели в унес момичетата във сияние.
До днес морето не забравя достойните девойки дръзки.
За чест живота си отдали, в нос Калиакра те възкръснаха!
© Пенка Войнова Всички права запазени