На ръката ми кацва калинка,
кой ли вятър тук я довя?
Издокарана чака за снимка
и потрепва с нежни крилца.
Аз си спомням за стара магия,
затова, че орѝсва съдба.
И говоря ѝ нежно, не крия,
питам де, ще намеря жена.
Лѝтва леко червената фея,
тихо бръмва, поема на юг.
Дълго гледам унесен след нея,
там момиче си търси съпруг.
© Хари Спасов Всички права запазени