Роби (Роберт)
511 3486
19.07.2017 г., 10:20 ч.

Камбана яростна в душата ми 

  Поезия » Друга
1815 9 15

На сън видях  се в друг един живот - изправен,

въстанал гневно срещу всички богове –

аз, простосмъртният - на себе си оставен,

поискал бъдещето сам да си кове!

 

„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете.

Изпратиха срещу ми  силни  ветрове.

И суша, като смърт, надеждите помете.

И давеха  ме злобно кални дъждове.

 

Трещяха гръмотевици  - да ме уплашат.

И мълниите мятаха стрели към мен.

До дъното изпих горчивата си чаша,

изпратена ми да запомня този ден!

 

Платих цена за  неразумната си мисъл -

неимоверно скъпа за един живот

и  договор  за векове напред подписах –

да не повтарям пак безумния си ход!

 

Събудих се унил, потиснат, мрачен. Тежък

товар понесъл зарад цял човешки род...

Но утрото – така прекрасно, светло, свежо,

обратно върна ме в реалния живот.

 

Така ли, казах си, това съм  го сънувал?!..

И към небето пак заканих се с юмрук.

„Какъв е този, дето се е разбунтувал?

Да плаши Бога може само някой луд!”

 

Дълбоко в мен,  във отговор на тези думи,

сърцето, клетото, издаде  стон нечут.

Камбана яростна в душата ми безшумно,

безспир, без отдих  се заблъска: „Луд...луд...луд!”

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Руми!...
  • Прекрасен стих!А колкото до лудостта,благодарение на тях има събития!Благодаря за емоцията,Роби!
  • Благодаря ви за отзивите, Александър и Валя, макар и с голямо закъснение!...
  • Страхотен стих! Бунтарски! Допадна ми!
  • Твоето отношение към коментарите и отговора ти са прекрасни! Радвам се, че мога да чета и коментирам твоите произведения и вълнения!
  • Благодаря за прочита и коментарите,Вили, Нина, Влади, Любо, Пепи, Роси, Александър, Албена, Алекс и teis !...Бъдете вдъхновени, приятели!...
  • Поздрав и от мен, Роби! Страхотен си!
  • Много надъхан стих! Представям си те как размахваш юмрук към небето, тая картинка е пред очите ми. Не знам изобщо къде ти е летвата, постоянно я надскачаш. Поздрави и от мен
  • Роби, великолепно си пресъздал в поетична форма човешкия стремеж сам да бъде господар на живота си и съдбата си, т. е. да бъде бог. Очевидно е обаче противоречието на този стремеж с действителността. Дори за атеиста е ясно, че в света действат закони(физични, химични, биологични,...), които човек нито е измислил, нито може да промени. В неговите възможности е да опознава, да изучава тези закони и да твори, съобразявайки се с тях. Да, човек има свободата да живее или в хармония с природните и нравствени закони, или следвайки някакви собствени желания и правила(които ще направят живота му ад, щом противоречат на обективните). Такъв избор(да живееш, без да зачиташ обективните природни и нравствени закони) наистина е безумие - "луд... луд... луд..."Поздравявам те за чудесния замисъл и убедителната му реализация!
  • Пишеш страстно и изразително, но това, срещу което се бунтуваш, съм го виждал само у хората и в боговете, които те са измислили и създали. Човека иска да бъде бог, сам да си кове бъдещето и да владее над живота си и над всичко и всички около себе си. Но не постига нищо друго освен несправедливост, неудоволетворение и растящи егоизъм и гордост. Аз бях като теб. Но когато познах истинския Бог, който е измислил и създал хората, сърцето ми се изпълни с щастие и станах по-търпелив и съчувствителен към хората, макар и толкова лоши. Моето сърце бие звънко и тържествено: любов, любов, любов! Когато обичам, се чувствам свободен от всичко зло на света!
  • Браво!
  • Този сън, май е провокиран от годишнината на Апостола?! Една птичка пролет не прави, но си има своите последователи, което означава, че ще дойде. Привет, Роби!
  • Почитания!
  • !!
  • Невероятен стих, Роби. Но то ти не можеш други Луд, луд...колко да си луд.
Предложения
: ??:??