на гр. Трявна
По тихите улици бавно пристъпвам -
по каменни късове, обвити със спомени.
От всеки по цвете - усмивка откъсвам -
оставих преди време от лицето отронени.
Събирам с очите си и ме връщат назад.
От друг недокоснати. Толкова чисти.
Разливат се по мен в красив водопад
и разцъфват в шлифовани аметисти.
Покрай мен в редици старият град
намигва и кимат шептящи асми:
"Здравей! Това ти ли си? Усмихваш се пак."
И аз им отвръщам почти през сълзи.
Раздадох усмивки - цветята разпръснах
и в каменните късове се стаиха,
а след това просто въздъхнах...
До мен старец и дете доближиха.
Щастливи вървяха вплели ръце,
усмивки в очите им кротко пламтяха.
Създаваха спомени в любимо градче.
А със слънцето се усмихваше и паважа.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени