Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
6.09.2023 г., 9:26 ч.  

Камъче от моя роден дом 

  Поезия
256 5 7

КАМЪЧЕ ОТ МОЯ РОДЕН ДОМ

 

... къщата на село се кандилна,

взе да скърца горният ѝ кат,

под сайванта – в старата люпилня,

даже смокът бе умрял от глад,

 

в пукнатите грънци на стобора

вятър свири фугите на Бах,

кучето, щом зърне чужди хора,

свива си опашката от страх,

 

и асмата плаче за беритба,

за кърпеж – прогнилият улук,

даже и комшията не идва! –

и ме гледа, сякаш съм хайдук,

 

ровя се във бабиния дрешник,

сетне сядам в дядовия кът,

нито има кой да ме посрещне,

ни да ме проводи с: – Прав ти път! –

 

всъде туфи троскот и бодили,

с трън да влача, трън ще повлека,

сенчици са старците ми мили! –

бърша им портретите с ръка,

 

и един ден всичко ще се свърши,

подир някой цигански погром –

ще обрасне в камъни и върше

споменът за моя роден дом.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за стихотворението, морско момче!
  • Браво! Приятелите преди мен всичко са казали!
  • Класическа поезия. Шапка ти свалям!
  • Направо да му се доплаче на човек, но истините така се поднасят, без грим.
    Поздравявам те.
  • Умните ни глави запрашват за Европа,
    останалата стока нито учи, нито копа.
    Партии многоцветни като мишки се плодят,
    а народът се топи, момите нещат да родят...
    Затова и селата опустяха!
    Поздрав за написаното, Валери! С удоволствие чета и тъжните ти произведения!
  • Прекрасно , нищо че е тъжно! Красиво, истинско. Само Бог праща такава поезия!
  • Така е, Валюше, но миналото няма как да върнем.
    Видях го наживо.
Предложения
: ??:??