Да бях от камък издялан,
да не пиша и да не говоря,
да ме заплюват, че съм ням
и не мога нищо да им сторя.
Да нямах сълзи да тъжа
как лошо е светът устроен,
когато някой пада в самота,
а други гледат го като отровен.
Да нямах гърло да се смея,
когато виждам, че съм зле,
както тревата под камъка копнее
да живее, да се чувства по-добре. ...