v-mashine (Вико)
3 5
23.08.2011 г., 17:16 ч.

Камъка 

  Поезия » Философска
837 0 2

Стискаш силно камъка в ръката
и подритваш всичките окапали листа.
Вървиш си бавно из гората,
но някак все забравяш, че реално ти си там.

И с камъка жертви си набавяш,
със които да се нагостиш.
И пак със него огъня наклаждаш,
със който ще се сгрееш ти.

Вярно, камъкът ти служи ден след ден
и ти на него си отдаден - убеден,
че камъкът само мисли ти доброто
и че е перфектния за теб.

Но камъкът превърна се във камъче,
заседнало във твоята обувка,
което все ти пречи и досажда,
спъва те на всяка крачка.

Но вече, спънат, виждаш пак листата -
колко са красиви и изящни те,
банално, но това го знаят и децата -
листът побеждава камъка не със груба сила,
а със това че просто го обвива!

© Вико Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??