Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост,
да я прескоча, без да я съборя?
Та аз съм само някакъв си гост,
поискал, с чиста съвест, да вечеря
с онези, пред които се заклех
когато се печеше хляба,
и участта на пътя си приех…
Нима се чувствам в силата си слаба?