Капчица обич
Една капчица обич – много ли искам?
Нима светът е само поглед към джоба?
За наивността си поемам аз риска
без да търся бягство от свойта прокоба.
Капчица обич заслужава дори робът
и се среща навярно по тази земя,
а дали ще я видя аз преди гроба –
това цял живот се опитвам да разбера.
С пролетен вятър ми прати дар Верегава –
за нощна разходка любимия дъжд
и зашептяха дъждовните струи тогава:
- Ще продължаваш да търсиш и бъди мъж!
Дано откриеш твоята капчица обич ...
Онази...
за странните...
за самотните хора...
Много ли искам?...
© Вили Тодоров Всички права запазени