16.01.2020 г., 11:22 ч.

Капчици от стих 

  Поезия » Философска
491 1 0
И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой,
изливат се потоци буйни.
Душата няма миг покой,
долавя строфи ранобудни.
И сякаш звездно са небе,
а аз пък астролог гадател.
Ала ще свържа не съдби,
а думите като приятел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Предложения
: ??:??