Капризите на младостта

13.08.2017 г., 9:27 ч.

Поезия » Философска

261 0 2

Децата ми пораснаха големи

и всяко от тях в своя път върви,

и всяко чопли само свойте теми,

и всяко в своето квадратче се мори.

А аз самият боря се за всички

и искам опита си да им дам

А те, като подплашените птички,

летят от гдето, аз се връщам сам!

И искам пътя си отъпкан да покажа,

акъл и хитрост да им дам,

от грешното сега да ги откажа,

защото клопките житейски знам!

Но виждам напора на младостта им!

Със този устрем и аз съм живял...

О, всеки иска грешки да направи

и винаги самотен пред тях се е спрял!

Те виждат, че живота ме е смачкал...

Живота ми пред старостта е спрял.

В несигурната вече моя крачка,

не виждат сигурност, а жал!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-08-13T15:25:05+03:00

Колелото се върти... и всеки сам достига до своите отговори. Поздрав за интересният стих!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-13T14:09:42+03:00

От край време си е така. Поздрави! 😉