15.01.2009 г., 8:57 ч.

Капсула 

  Поезия » Философска
708 0 3
Стъпвам на пръсти
и чакам момента...
чакам... и паля цигара,
тя изгаря,
но аз още стоя;
започвам да броя,
но на обратно
стоя... и стоя...
стигнах до нула
но пак продължавам...
времето не лети,
само мълчи
и за никъде не бърза -
а вие за къде бързате?

Отдавна ви гледам,
но вие сте заети -
не ме забелязвате,
защото показвате на себе си
най-различни предмети;
предмети без смисъл,
предмети без стойност
вие ще умрете
така че побързайте...

Чувате ли ме?
Без отговор.
Вие не сте хора -
вие сте животни!
Точки в безкрая
и между другото
... ще умрете!

Една вселена,
а в нея галактики,
а в тях звезди,
до тях планети,
в тях континенти,
в континентите... хора,
в някои хора - още хора
и всички те бързат...

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??