13.01.2016 г., 21:22 ч.

Карай да върви 

  Поезия » Философска
359 0 1
Карай да върви
Едно семейство се разхожда в парка.
На средна възраст, не във младостта,
другар от миналото и другарка,
държащи се по навик, под ръка.
Все още те, един друг се привличат,
не знам дали това е любовта,
по навик може би,"любими" се наричат,
или защото са сами в света.
Аз виждам в тях, че огънят прегаря...
По скоро пушека край тях дими
и Пропастта им бавно се отваря..., ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Обръщам се към нашето ежедневие и примиренчество

Предложения
: ??:??