danda (Даниела)
358 1120
2.10.2011 г., 14:46 ч.

Карминена зима 

  Поезия » Друга
561 0 9

Тази моя зима е вечна и даже от смърт е по-дълга,
и тъче във очите ми тежки черги карминени,
в средата на лятото се одрах на шипка – до кърваво,
а сълзите ми бистри до капка се сляха със виното,
от което отпивам до лудост, до грях и до дъно
и само от вкус на танин премръзнали спомени паля,
в утайката тъмна се взирам за слънцето, нейде потънало,
и с длани, червени от студ, прозрачните вени на чашата галя.
Тази моя зима е вечна, по-дълга дори от последния стон на звезда,
а вихрушките огнени много на твоите устни напомнят,
тази зима – сюрреалност, фантазия, изнасилена свята вина...
С януари върни се, а снегът да вали и тихо, до бяло да топли.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??