Отново вятър в пазвите нахлува –
отдръпва се снегът към Черни връх.
А облаче в небето леко плува,
оставило ни пролетно, без дъх.
Трепти омара. Слънцето прежуря.
В нивята зреят житни класове
и хората насам-натам се щурат,
подгонени от летни бесове.
Как дълго падат листи от тополите!
В градините плодът е натежал.
Стърчат тук само клоните оголени –
в тях вятърът да свири с тиха жал. ...